18 дек. 2006 г., 21:28

Спомен

924 0 2
Помня първата ни среща,
помня още онзи поглед,
помня всяка наша целувка,
всеки миг на радост и тъга.

Още пазя спомените наши,
ключът от тайната врата,
малкото сърце от бронз
и онази капка топлота,
която ти ми подари.

Къде си в този миг, не знам,
дали си сам или със някое момиче,
дали си мислиш, дали си спомняш 
за онези наши дни на нежност и любов?

За онзи наш копнеж за истински живот -
без болка и тъга, без лъжи или сълзи,
безгрижно, сред облаци от нашите мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ЕЛЕНА Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...