18.12.2006 г., 21:28

Спомен

914 0 2
Помня първата ни среща,
помня още онзи поглед,
помня всяка наша целувка,
всеки миг на радост и тъга.

Още пазя спомените наши,
ключът от тайната врата,
малкото сърце от бронз
и онази капка топлота,
която ти ми подари.

Къде си в този миг, не знам,
дали си сам или със някое момиче,
дали си мислиш, дали си спомняш 
за онези наши дни на нежност и любов?

За онзи наш копнеж за истински живот -
без болка и тъга, без лъжи или сълзи,
безгрижно, сред облаци от нашите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...