18.12.2006 г., 21:28

Спомен

919 0 2
Помня първата ни среща,
помня още онзи поглед,
помня всяка наша целувка,
всеки миг на радост и тъга.

Още пазя спомените наши,
ключът от тайната врата,
малкото сърце от бронз
и онази капка топлота,
която ти ми подари.

Къде си в този миг, не знам,
дали си сам или със някое момиче,
дали си мислиш, дали си спомняш 
за онези наши дни на нежност и любов?

За онзи наш копнеж за истински живот -
без болка и тъга, без лъжи или сълзи,
безгрижно, сред облаци от нашите мечти.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ЕЛЕНА Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...