Dec 18, 2006, 9:28 PM

Спомен

  Poetry
917 0 2
Помня първата ни среща,
помня още онзи поглед,
помня всяка наша целувка,
всеки миг на радост и тъга.

Още пазя спомените наши,
ключът от тайната врата,
малкото сърце от бронз
и онази капка топлота,
която ти ми подари.

Къде си в този миг, не знам,
дали си сам или със някое момиче,
дали си мислиш, дали си спомняш 
за онези наши дни на нежност и любов?

За онзи наш копнеж за истински живот -
без болка и тъга, без лъжи или сълзи,
безгрижно, сред облаци от нашите мечти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© ЕЛЕНА Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...