Спомен недоизживян

9 дек. 2011 г., 18:02

Поэзия » Любовная

948 0 1

Времето течеше безспирно,

а сезоните следяха своя кръговрат.

Слънцето и луната

се преследваха взаимно.

Две съдби, отдавна поели

по пътя на самотата,

блещукаха в тъмнината

едва-едва.

Търсещи път, по който да поемат,

те носели в себе си

само един спомен

за един различен свят.

Спомен недоизживян,

пълен с любов и щастие,

а сега те търсели

своето истинско аз.