Спомен недоизживян
Времето течеше безспирно,
а сезоните следяха своя кръговрат.
Слънцето и луната
се преследваха взаимно.
Две съдби, отдавна поели
по пътя на самотата,
блещукаха в тъмнината
едва-едва.
Търсещи път, по който да поемат,
те носели в себе си
само един спомен
за един различен свят.
Спомен недоизживян,
пълен с любов и щастие,
а сега те търсели
своето истинско аз.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цветелина Недялкова Все права защищены
