Dec 9, 2011, 6:02 PM

Спомен недоизживян

  Poetry » Love
1.2K 0 1

Времето течеше безспирно,

а сезоните следяха своя кръговрат.

Слънцето и луната

се преследваха  взаимно.


Две съдби, отдавна поели 

по пътя на самотата,

блещукаха в тъмнината 

едва-едва.


Търсещи път, по който да поемат,

те носели в себе си

само един спомен

за един различен свят.


Спомен недоизживян,

пълен с любов и щастие,

а сега те търсели 

своето истинско аз.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Недялкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...