12 апр. 2017 г., 13:46

Спомен неЗабравен

751 0 0

Отново бях заблуден 
и пак ще бъда смирен.
Нека е спомен забравен,
всичко имам си до мен.

 

Неравно тревисто хълмче
и хапещи слънчеви лъчи.
Тъжно усмихнато момиче
с чорапи шарени и весели.

 

Деца, животни, спокойствие наоколо.
Кратко бягство от ежедневието шоково.
Съвършенната неделна идилия.
Място където комфорта ще открия.

 

Сякаш движим се в синхрон, 
не е нужна ни дума ни стон.
Намерих си тук веселия трон,
за душата ми временен подслон.

 

Но слънцето вече се скри,
просяк цигара изпроси,
самотник цвете подари, 
а спомена незабравен е, уви.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гущер Царев Все права защищены

11.04.17

София

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...