Отново бях заблуден 
и пак ще бъда смирен.
Нека е спомен забравен,
всичко имам си до мен.

Неравно тревисто хълмче
и хапещи слънчеви лъчи.
Тъжно усмихнато момиче
с чорапи шарени и весели.

Деца, животни, спокойствие наоколо.
Кратко бягство от ежедневието шоково.
Съвършенната неделна идилия.
Място където комфорта ще открия.

Сякаш движим се в синхрон, 
не е нужна ни дума ни стон.
Намерих си тук веселия трон,
за душата ми временен подслон.

Но слънцето вече се скри,
просяк цигара изпроси,
самотник цвете подари, 
а спомена незабравен е, уви.