12.04.2017 г., 13:46

Спомен неЗабравен

749 0 0

Отново бях заблуден 
и пак ще бъда смирен.
Нека е спомен забравен,
всичко имам си до мен.

 

Неравно тревисто хълмче
и хапещи слънчеви лъчи.
Тъжно усмихнато момиче
с чорапи шарени и весели.

 

Деца, животни, спокойствие наоколо.
Кратко бягство от ежедневието шоково.
Съвършенната неделна идилия.
Място където комфорта ще открия.

 

Сякаш движим се в синхрон, 
не е нужна ни дума ни стон.
Намерих си тук веселия трон,
за душата ми временен подслон.

 

Но слънцето вече се скри,
просяк цигара изпроси,
самотник цвете подари, 
а спомена незабравен е, уви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гущер Царев Всички права запазени

11.04.17

София

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...