12.04.2017 г., 13:46

Спомен неЗабравен

752 0 0

Отново бях заблуден 
и пак ще бъда смирен.
Нека е спомен забравен,
всичко имам си до мен.

 

Неравно тревисто хълмче
и хапещи слънчеви лъчи.
Тъжно усмихнато момиче
с чорапи шарени и весели.

 

Деца, животни, спокойствие наоколо.
Кратко бягство от ежедневието шоково.
Съвършенната неделна идилия.
Място където комфорта ще открия.

 

Сякаш движим се в синхрон, 
не е нужна ни дума ни стон.
Намерих си тук веселия трон,
за душата ми временен подслон.

 

Но слънцето вече се скри,
просяк цигара изпроси,
самотник цвете подари, 
а спомена незабравен е, уви.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гущер Царев Всички права запазени

11.04.17

София

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...