26 нояб. 2006 г., 13:15

СПОМЕН От цикъла „ История за двама”

786 0 7

 (миниатюра)

 

Искрящи очи.

После... нея я ... Няма.

Още ли дишам?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Вили Тодоров Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ЗНАМ,че още дишаш!
    Въпреки...
    Заради...
    Очаквайки и неочаквайки...
    Случи се с мен...спрях да живея...в мислите си...
    И сънувах искрящи очи...
    Но това е далече...
    Харесват ми миниатюрите ти...ето-пиша втори път тук!
  • Това е ...мираж!!!
  • Наистина отдавна я "няма"! Това е и част от цикъл за Нея! Написах го наскоро, защото един много сърдечен, искрен разговор ми напомни отново за моята роля в цялата история.
  • Още!Но това не значи,че за кратко ние умираш...Най-хубавото е ,че има Прераждане...
  • хубаво е!

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...