liviq (Здравка Бонева)
142 828
19 авг. 2008 г., 08:44

Спомен от Констанца 

  Поэзия
497 0 8

Констанца утихва без тебе,

приливът подхвърля солта.

Стон могъщ в тишината -

верига, котва, килватер...

в далечината помахват ръце.

Парченца тъга с твърдост на руда

гнездят дълбоко във мен.

метални отблясъци ми напомнят,

че била съм близо до теб.

Шамарно прииждат вълните

от нощното Черно море.

И вие, вие луната, и с болка рисува

устрема празен - на мойте очи.

Проскърцват мигове кратки,

като стара котва във мен.

Едно "обичам те" бризът донесе,

в сърцето прибрах и отнесох в дома.

© Здравка Бонева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??