liviq (Здравка Бонева)
142 828
Aug 19, 2008, 8:44 AM

Спомен от Констанца 

  Poetry
496 0 8

Констанца утихва без тебе,

приливът подхвърля солта.

Стон могъщ в тишината -

верига, котва, килватер...

в далечината помахват ръце.

Парченца тъга с твърдост на руда

гнездят дълбоко във мен.

метални отблясъци ми напомнят,

че била съм близо до теб.

Шамарно прииждат вълните

от нощното Черно море.

И вие, вие луната, и с болка рисува

устрема празен - на мойте очи.

Проскърцват мигове кратки,

като стара котва във мен.

Едно "обичам те" бризът донесе,

в сърцето прибрах и отнесох в дома.

© Здравка Бонева All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??