Спомен от Констанца
Констанца утихва без тебе,
приливът подхвърля солта.
Стон могъщ в тишината -
верига, котва, килватер...
в далечината помахват ръце.
Парченца тъга с твърдост на руда
гнездят дълбоко във мен.
метални отблясъци ми напомнят,
че била съм близо до теб.
Шамарно прииждат вълните
от нощното Черно море.
И вие, вие луната, и с болка рисува
устрема празен - на мойте очи.
Проскърцват мигове кратки,
като стара котва във мен.
Едно "обичам те" бризът донесе,
в сърцето прибрах и отнесох в дома.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Здравка Бонева Всички права запазени
