Спомен от предишен живот
Прашни, но весели
дни-циганета
тичат през угара точно към мен.
Смуглият вятър
свири с дайрета,
гледам го с поглед на новороден.
Мама изважда
гръд като облак,
впивам ръчички с вик на гладник.
Татко се смее:
Стига му толкова!
Силен ще стане той! И умник!
После ме гушва
в свойта прегръдка,
коренче впиват росни мечти.
Млякото мамино
с първите глътки
буди в душата вълшебни очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Панайотова Все права защищены
, леко и приятно!