16 февр. 2012 г., 23:53

Спомен от село 

  Поэзия » Другая
734 0 4

 

Години минаха от тогава...

 

Бях още малко момиче,

на баба първо кокиче.

 

Лична палавница в игрите,

отличничка и в белите -

 

преследвах кокошки по двора,

после се криех в обора,

 

драпах по високи дървета,

играех чилик със момчета,

 

плетях венци от чемшир,

хващах рибки в близкия вир,

 

гонех вятъра във житата,

събирах гъби в гората,

 

въргалях се във хамбара,

на кучето слагах самара,

 

ловях с цедака мушици,

с прашка целех се в птици,

 

по покрива се катерех,

на вола опашката мерех.

 

Баба все подир мен, горката,

тичаше и гълчеше:

За срам станах в мах'лата!

 

Години минаха оттогава...

 

Рядко се връщам тъдява -

в запустелия селски двор.

Присядам на бабината

пейка под високия бор.

Притварям в унес очи

и сякаш отново чувам

милия глас гальовно

да ми гълчи...

 

© Галина Карааргирова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви Пепи, Мина,оксиморон!Радвам се, че ви харесаха моите детски спомени!
    А на теб, Ангеле-специални благодарности.Прав си,моя е грешката! Вече е "в обора". Колкото дали думите на баба трябва да са в кавички, не мисля, че е грешно и така да бъдат, след като съм сложила двуеточие. Да, бях лудетина в детството! Чинка ми и досега ми напомня как съм й взела най-хубавите одеала от чеиза,за да си стъкмя къща на сливата!
  • Норсталгично и хубаво...
  • Поздравления!
  • Много, много ми хареса! Много чисто и мило!Какво момиче си била само!
    А по изписването две забележчици имам:
    "после се криех в стобора," - ти какво, червейче-дървояд ли си била, та си се крила в дъските на стобора? "криех се ЗАД стобора" ми се струва, че би трябвало да е.
    И думите на бабата: "За срам станах в махлата!" трябва да са в кавички - защото "тя" за себе си казва, че е станала за срам, нали? А не "ти" за себе си?


Предложения
: ??:??