Спомен от село

Поэзия » Другая

1K 0 4

Години минаха от тогава...

Бях още малко момиче,

на баба първо кокиче.

Лична палавница в игрите,

отличничка и в белите -

преследвах кокошки по двора,

после се криех в обора,

драпах по високи дървета,

играех чилик със момчета,

плетях венци от чемшир,

хващах рибки в близкия вир,

гонех вятъра във житата,

събирах гъби в гората,

въргалях се във хамбара,

на кучето слагах самара,

ловях с цедака мушици,

с прашка целех се в птици,

по покрива се катерех,

на вола опашката мерех.

Баба все подир мен, горката,

тичаше и гълчеше:

За срам станах в мах'лата!

Години минаха оттогава...

Рядко се връщам тъдява -

в запустелия селски двор.

Присядам на бабината

пейка под високия бор.

Притварям в унес очи

и сякаш отново чувам

милия глас гальовно

да ми гълчи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

galiakara (Галина Карааргирова)

Благодаря ви Пепи, Мина,оксиморон!Радвам се, че ви харесаха моите детски спомени!
А на теб, Ангеле-специални благодарности.Прав си,моя е грешката! Вече е "в обора". Колкото дали думите на баба трябва да са в кавички, не мисля, че е грешно и така да бъдат, след като съм сложила двуеточие. Да, бях лудетина в детството! Чинка ми и досега ми напомня как съм й взела най-хубавите одеала от чеиза,за да си стъкмя къща на сливата!

2012-02-17T23:55:30+02:00
peshi (Пенка Николова)

Норсталгично и хубаво...

2012-02-17T17:20:20+02:00
mimamina (Мина Конарова)

Поздравления!

2012-02-17T13:08:08+02:00
Ангар (Ангел Чортов)

Много, много ми хареса! Много чисто и мило!Какво момиче си била само!
А по изписването две забележчици имам:
"после се криех в стобора," - ти какво, червейче-дървояд ли си била, та си се крила в дъските на стобора? "криех се ЗАД стобора" ми се струва, че би трябвало да е.
И думите на бабата: "За срам станах в махлата!" трябва да са в кавички - защото "тя" за себе си казва, че е станала за срам, нали? А не "ти" за себе си?

2012-02-17T11:15:59+02:00