Спомен от село
Години минаха от тогава...
Бях още малко момиче,
на баба първо кокиче.
Лична палавница в игрите,
отличничка и в белите -
преследвах кокошки по двора,
после се криех в обора,
драпах по високи дървета,
играех чилик със момчета,
плетях венци от чемшир,
хващах рибки в близкия вир,
гонех вятъра във житата,
събирах гъби в гората,
въргалях се във хамбара,
на кучето слагах самара,
ловях с цедака мушици,
с прашка целех се в птици,
по покрива се катерех,
на вола опашката мерех.
Баба все подир мен, горката,
тичаше и гълчеше:
За срам станах в мах'лата!
Години минаха оттогава...
Рядко се връщам тъдява -
в запустелия селски двор.
Присядам на бабината
пейка под високия бор.
Притварям в унес очи
и сякаш отново чувам
милия глас гальовно
да ми гълчи...
© Галина Карааргирова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Норсталгично и хубаво...
-
Поздравления!
-
Много, много ми хареса! Много чисто и мило!Какво момиче си била само!
А по изписването две забележчици имам:
"после се криех в стобора," - ти какво, червейче-дървояд ли си била, та си се крила в дъските на стобора? "криех се ЗАД стобора" ми се струва, че би трябвало да е.
И думите на бабата: "За срам станах в махлата!" трябва да са в кавички - защото "тя" за себе си казва, че е станала за срам, нали? А не "ти" за себе си?
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
А на теб, Ангеле-специални благодарности.Прав си,моя е грешката! Вече е "в обора". Колкото дали думите на баба трябва да са в кавички, не мисля, че е грешно и така да бъдат, след като съм сложила двуеточие. Да, бях лудетина в детството! Чинка ми и досега ми напомня как съм й взела най-хубавите одеала от чеиза,за да си стъкмя къща на сливата!