Спомен от село
Години минаха от тогава...
Бях още малко момиче,
на баба първо кокиче.
Лична палавница в игрите,
отличничка и в белите -
преследвах кокошки по двора,
после се криех в обора,
драпах по високи дървета,
играех чилик със момчета,
плетях венци от чемшир,
хващах рибки в близкия вир,
гонех вятъра във житата,
събирах гъби в гората,
въргалях се във хамбара,
на кучето слагах самара,
ловях с цедака мушици,
с прашка целех се в птици,
по покрива се катерех,
на вола опашката мерех.
Баба все подир мен, горката,
тичаше и гълчеше:
За срам станах в мах'лата!
Години минаха оттогава...
Рядко се връщам тъдява -
в запустелия селски двор.
Присядам на бабината
пейка под високия бор.
Притварям в унес очи
и сякаш отново чувам
милия глас гальовно
да ми гълчи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Галина Карааргирова Всички права запазени
