Спомен от село
Тази къща е позната.
Този двор е стар и нов.
Споменът със стара дата
влиза в мене, като зов.
Пак на залеза се радвам.
Лъха от река ветрец.
Таз минута я открадвам
аз - невинният крадец.
И си мисля, че се раждам
пак под тези небеса.
Може би и се прераждам
с Божиите чудеса.
Детството, като ракета,
в мен се връща и мълчи.
Във отминала планета
гледат моите очи.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
