Тази къща е позната.
Този двор е стар и нов.
Споменът със стара дата
влиза в мене, като зов.
Пак на залеза се радвам.
Лъха от река ветрец.
Таз минута я открадвам
аз - невинният крадец.
И си мисля, че се раждам
пак под тези небеса.
Може би и се прераждам
с Божиите чудеса.
Детството, като ракета,
в мен се връща и мълчи.
Във отминала планета
гледат моите очи.
© Никола Апостолов All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
