koli4a (Никола Апостолов)
1367 3273
23.08.2015 г., 11:48 ч.

Спомен от село 

  Поезия » Друга
330 0 8

Тази къща е позната.

Този двор е стар и нов.

Споменът със стара дата

влиза в мене, като зов.

 

Пак на залеза се радвам.

Лъха от река ветрец.

Таз минута я открадвам

аз - невинният крадец.

 

И си мисля, че се раждам

пак под тези небеса.

Може би и се прераждам

с Божиите чудеса.

 

Детството, като ракета,

в мен се връща и мълчи.

Във отминала планета

гледат моите очи.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Докато милеем за старите къщи, ще се връщат и спомените...Много хубав стих, Ники!
  • Прекрасно..., - много стари къщи подобряват своя облик, стават красиви и удобни за живеене...!!!
    "Пак на залеза се радвам.
    Лъха от река ветрец.
    Таз минута я открадвам
    аз - невинният крадец."
  • Невероятен стих с това прераждане и този мил спомен! Поздрави!
  • Благодаря, Приятели, за коментара и за оценката!
    Искрено се радвам, че харесвате и сте съпричастни към моите тежнения!
    Желая ви хубав ден и спорна нова седмица!!
  • ...а някои все още живеем в тази къща ,но останахме сами....!Поздрави!
  • Ех, Никола...
    "Във отминала планета
    гледат моите очи."
  • Хубаво и носталгично стихотворение, запазващо късче надежда!

    Поздравление, Никола!
  • "В отминала планета
    гледат моите очи'
    ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНЯ НА СЕЛО.САМО СПОМЕНИТЕ ГОВОРЯТ ЗА ОТМИНАЛИТЕ ДНИ.
    "Дворът е стар и нов"
    Поздрав!
Предложения
: ??:??