Anita765 (Ани Монева)
296 11762
1 мар. 2018 г., 10:20

Спомен от високото 

  Поэзия » Пейзажная
629 7 13

Хрупка снегът под случайните стъпки,

в бяло искри и ти спира дъха.

Сгушени клони, под него напъпили,

спят и сънуват днес цветна леха.

 

Неми са къщите, няма и улици,

слънцето гали една тишина.

Само врабченце чирика. Ти чу ли го?

Търси по покрив комин с топлина.

 

Светят прозорците, скрежно гравирани,

крият огнище с домашен уют.

Даже и вятърът в бялото спира се,

вече забравил е колко е лют.

 

Звънват гласчета и къдраво смеят се.

Ето пораснал е снежен човек –

радост в очичките детски посеяна.

В малки ръчички снегът е по-мек.

 

Облаче плува в небе синеоко,

а по баирите литва шейна.

Гледам към спомен, а той от високото,

в тази картина дали ме позна?

© Ани Монева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??