Anita765 (Ани Монева)
297 11768
1.03.2018 г., 10:20 ч.

Спомен от високото 

  Поезия » Пейзажна
569 7 14

Хрупка снегът под случайните стъпки,

в бяло искри и ти спира дъха.

Сгушени клони, под него напъпили,

спят и сънуват днес цветна леха.

 

Неми са къщите, няма и улици,

слънцето гали една тишина.

Само врабченце чирика. Ти чу ли го?

Търси по покрив комин с топлина.

 

Светят прозорците, скрежно гравирани,

крият огнище с домашен уют.

Даже и вятърът в бялото спира се,

вече забравил е колко е лют.

 

Звънват гласчета и къдраво смеят се.

Ето пораснал е снежен човек –

радост в очичките детски посеяна.

В малки ръчички снегът е по-мек.

 

Облаче плува в небе синеоко,

а по баирите литва шейна.

Гледам към спомен, а той от високото,

в тази картина дали ме позна?

© Ани Монева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??