Спомен... тъй тъжен
още пръстите ти сякаш играят
с косите ми в този час.
Как сред хорската глъчка тихо си шепнехме,
как заедно на всичко се смеехме.
Още помня как искахме заедно кат' ангели
към звездите да полетим.
Как един до друг опряни, телата ни,
мечтаехме света да покорим.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Вили Все права защищены