Спомен... тъй тъжен

6.09.2008 г., 22:14 ч.

Поезия » Любовна

573 0 8

Още в ушите ми звучи твоят глас,
още пръстите ти сякаш играят
с косите ми в този час.
Как сред хорската глъчка тихо си шепнехме,
как заедно на всичко се смеехме.
Още помня как искахме заедно кат' ангели
към звездите да полетим.
Как един до друг опряни, телата ни,
мечтаехме света да покорим.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Спомен... тъй тъжен

Искате да прочетете повече?

Предложения