Sep 6, 2008, 10:14 PM
Спомен... тъй тъжен
Още в ушите ми звучи твоят глас,
още пръстите ти сякаш играят
с косите ми в този час.
Как сред хорската глъчка тихо си шепнехме,
как заедно на всичко се смеехме.
Още помня как искахме заедно кат' ангели
към звездите да полетим.
Как един до друг опряни, телата ни,
мечтаехме света да покорим.
още пръстите ти сякаш играят
с косите ми в този час.
Как сред хорската глъчка тихо си шепнехме,
как заедно на всичко се смеехме.
Още помня как искахме заедно кат' ангели
към звездите да полетим.
Как един до друг опряни, телата ни,
мечтаехме света да покорим.
© Вили All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Поздрави!!!
-
Много положителни мечти...хубаво е когато ги има!
-
Красиво.Невинно.
-
Тъжен, но хубав спомен.Чудесно стихче!Поздрави!
-
Как един до друг опряни, телата ни,
мечтаехме света да покорим.
хубаво... много хубаво, скъпа Вили.прекрасен автор си ти
-
поздрав
-
Прекрасно!!!Поздравчета!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
и нотките тъга...
с обич, мила Вили.