Спомен в шепа пръст
---
Смъртта настигна родното селце,
къщето ни остана без стопани,
но скътах го до моето сърце
Пленен от кукумявки и треви,
коминът му отдавна спря да пуши.
Въжето на простора се уви
по клоните на яловата круша.
И вечер в махалата няма шум,
тъй пусто е! А сякаш беше лани –
с коматче от димящия самун
поканваше ме баба отзарана.
С пироните ръждяса есента.
Виси елече, вълнено-уютно,
все още ми ухае на дланта,
заплитала му нишките във скута.
Не никне нищо, цветенце поне –
за разсад в шепа пръст да си оставя.
Преди в небето белех колене,
днес в тази шепа пръст ще се удавя.
---
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Станислава Все права защищены
