---
Смъртта настигна родното селце,
къщето ни остана без стопани,
но скътах го до моето сърце
и днес то има мен, и мойта памет.
Пленен от кукумявки и треви,
коминът му отдавна спря да пуши.
Въжето на простора се уви
по клоните на яловата круша.
И вечер в махалата няма шум,
тъй пусто е! А сякаш беше лани –
с коматче от димящия самун ...