3 нояб. 2007 г., 14:33

Спомен за лятото

920 0 9
 

Спомен за лятото

( хайку)

Какво се вижда

от моя прозорец през

топлия юни...

 

Сутрин

Оранжавее

необятен хоризонт...

Поемам прана...

 

Денем

Топла слънчева

погача все наднича...

Ухае на хляб...

 

Вечер

Малинов залез

светулки закъснели

крехко прегръща...

 

Нощем

Блещукат звезди...

Парче лунно крайче... бор

наежен крепи...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Прекрасно е
  • Благодаря! Послушах и сезоните на Вивалди... Кой знае какво още може да се види от един отворен прозорец... Сетивата ни могат да пътуват и никой няма как да определи техните възможности...
  • Ухае на хляб...
    _______________________
    Прозорец, отворен по време на различните сезони ..тембри и багри сляти в едно.Цветовете просто преливат един в друг без рязка граница, така както се сменят и сезоните.В обятията им невероятна гама от усещания.
    Изкуство е да поднесеш по такъв уникален начин палитрата на сезоните в душата.
    Прекрасен стих pavli !!! Поздрави!

    http://www.youtube.com/watch?v=3-DP5v7YSO0
  • КРАСОТА!
  • Прекрасно!!!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...