Nov 3, 2007, 2:33 PM

Спомен за лятото

  Poetry » Other
925 0 9
 

Спомен за лятото

( хайку)

Какво се вижда

от моя прозорец през

топлия юни...

 

Сутрин

Оранжавее

необятен хоризонт...

Поемам прана...

 

Денем

Топла слънчева

погача все наднича...

Ухае на хляб...

 

Вечер

Малинов залез

светулки закъснели

крехко прегръща...

 

Нощем

Блещукат звезди...

Парче лунно крайче... бор

наежен крепи...

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Прекрасно е
  • Благодаря! Послушах и сезоните на Вивалди... Кой знае какво още може да се види от един отворен прозорец... Сетивата ни могат да пътуват и никой няма как да определи техните възможности...
  • Ухае на хляб...
    _______________________
    Прозорец, отворен по време на различните сезони ..тембри и багри сляти в едно.Цветовете просто преливат един в друг без рязка граница, така както се сменят и сезоните.В обятията им невероятна гама от усещания.
    Изкуство е да поднесеш по такъв уникален начин палитрата на сезоните в душата.
    Прекрасен стих pavli !!! Поздрави!

    http://www.youtube.com/watch?v=3-DP5v7YSO0
  • КРАСОТА!
  • Прекрасно!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...