27 окт. 2009 г., 19:30

Спомен (за Моряка) 

  Поэзия » Любовная
555 0 0

Сама съм...

Споменът боли...

Споменът за Него, Морето и Любовта.

 

Мъжът на моя стих е силен,

свикнал да подчинява океана,

подчинена чувствах се и аз.

Покорно хванала се за ръката на моряка...

Той е искрен и нежен, добър.

Усещане за топлина и приятел...

Тишина... Очите ми говорят...

Те говорят най-добре...

... отронвайки сълза...

... за теб...

... За теб, Морето и Любовта.

 

 

Сама съм...

Споменът боли...

Споменът за него...

© Марина Пенева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??