Marina89 (Марина Пенева)
1

Oct 27, 2009, 7:30 PM

Спомен (за Моряка)

Poetry » Love

654 0 0

Сама съм...

Споменът боли...

Споменът за Него, Морето и Любовта.

Мъжът на моя стих е силен,

свикнал да подчинява океана,

подчинена чувствах се и аз.

Покорно хванала се за ръката на моряка...

Той е искрен и нежен, добър.

Усещане за топлина и приятел...

Тишина... Очите ми говорят...

Те говорят най-добре...

... отронвайки сълза...

... за теб...

... За теб, Морето и Любовта.

Сама съм...

Споменът боли...

Споменът за него...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0