Спомен (за Моряка)
656
0
0
Сама съм...
Споменът боли...
Споменът за Него, Морето и Любовта.
Мъжът на моя стих е силен,
свикнал да подчинява океана,
подчинена чувствах се и аз.
Покорно хванала се за ръката на моряка...
Той е искрен и нежен, добър.
Усещане за топлина и приятел...
Тишина... Очите ми говорят...
Те говорят най-добре...
... отронвайки сълза...
... за теб...
... За теб, Морето и Любовта.
Сама съм...
Споменът боли...
Споменът за него...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Марина Пенева Всички права запазени
