Сама съм...
Споменът боли...
Споменът за Него, Морето и Любовта.
Мъжът на моя стих е силен,
свикнал да подчинява океана,
подчинена чувствах се и аз.
Покорно хванала се за ръката на моряка...
Той е искрен и нежен, добър.
Усещане за топлина и приятел...
Тишина... Очите ми говорят...
Те говорят най-добре...
... отронвайки сълза... ...