Сама съм...

Споменът боли...

Споменът за Него, Морето и Любовта.

Мъжът на моя стих е силен,

свикнал да подчинява океана,

подчинена чувствах се и аз.

Покорно хванала се за ръката на моряка...

Той е искрен и нежен, добър.

Усещане за топлина и приятел...

Тишина... Очите ми говорят...

Те говорят най-добре...

... отронвайки сълза...

... за теб...

... За теб, Морето и Любовта.

Сама съм...

Споменът боли...

Споменът за него...