6 дек. 2009 г., 19:09

Спомен за татко

15.9K 1 19

Татко, чуваш ли...

как се къса душата ми,

татко, чуваш ли...

сълзи – порой текат,

мъка, мъка, мъка

и боли, татко, боли...

простете, хора, аз плача сега...

умен и добър,

светла душа,

думи истини ми казваше,

а сега боли, татко, боли...

една година – един век болка,

гори – изгаря ми душата,

миличък татко, защо...

защо боли – питам аз сега,

но отговор – търся там,

на дълбокото – в моята душа,

само спомен...

думи с мъдрост ми завеща,

да бъда като теб – ако мога,

татко – прости,

много те обичам, разбери,

татко – чуваш ли...

 

Поклон!

 

07.12.2009г.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сириус Надежда Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Крещяща болка! Много силно!
    Трябва да продължим напред и заради тях!
  • Една година и без моя татко...!
    Поклон пред светлата им памет!
  • Много е тъжно Роси...но не бъди отчаяна, защото аз не те познавам... може би...но вярвам че има за какво/кого да живееш и да продължиш напред!

    ПОКЛОН ПРЕД ЕДИН ИСТИНКИ ЧОВЕК, ЖИВЯЛ ПЪЛНОЦЕННО!
  • Диана - благодаря.
  • Моите съболезнования! Той със сигурност е знаел, че го обичаш! Бог да е с теб!

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...