Спомен за татко
Татко, чуваш ли...
как се къса душата ми,
татко, чуваш ли...
сълзи – порой текат,
мъка, мъка, мъка
и боли, татко, боли...
простете, хора, аз плача сега...
умен и добър,
светла душа,
думи истини ми казваше,
а сега боли, татко, боли...
една година – един век болка,
гори – изгаря ми душата,
миличък татко, защо...
защо боли – питам аз сега,
но отговор – търся там,
на дълбокото – в моята душа,
само спомен...
думи с мъдрост ми завеща,
да бъда като теб – ако мога,
татко – прости,
много те обичам, разбери,
татко – чуваш ли...
Поклон!
07.12.2009г.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сириус Надежда Всички права запазени
