Спомен за татко
Татко, чуваш ли...
как се къса душата ми,
татко, чуваш ли...
сълзи – порой текат,
мъка, мъка, мъка
и боли, татко, боли...
простете, хора, аз плача сега...
умен и добър,
светла душа,
думи истини ми казваше,
а сега боли, татко, боли...
една година – един век болка,
гори – изгаря ми душата,
миличък татко, защо...
защо боли – питам аз сега,
но отговор – търся там,
на дълбокото – в моята душа,
само спомен...
думи с мъдрост ми завеща,
да бъда като теб – ако мога,
татко – прости,
много те обичам, разбери,
татко – чуваш ли...
Поклон!
07.12.2009г.
© Сириус Надежда Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
Една година и без моя татко...!
Поклон пред светлата им памет! -
Много е тъжно Роси...но не бъди отчаяна, защото аз не те познавам... може би...но вярвам че има за какво/кого да живееш и да продължиш напред!
ПОКЛОН ПРЕД ЕДИН ИСТИНКИ ЧОВЕК, ЖИВЯЛ ПЪЛНОЦЕННО! -
Диана - благодаря.
-
Моите съболезнования! Той със сигурност е знаел, че го обичаш! Бог да е с теб!
-
Маги, Ракина - благодаря.
-
Много мъка и болка има във стихът ти мило огнено момиче,
твоят татко е завършил земният си път и сега е при своят създател.
Вечна да бъде паметта му и нека да го помнят със добро. А ти изтри сълзите си и се усмихни на живота и на своите деца! желая ти утеха
и всичко добро!
-
Тои знае колко много го обичаш...
Поклон... -
Най-боли, че не намерих време да му кажа колко много го обичам.
Благодаря на всички... -
Болката от загубата ще остане завинаги, но ти пази жива любовта си, споменавай го с добро, разказвай за него винаги, когато ти се говори на тази тема. Но най-вече - моли се! Твоите молитви са важни за душата му. Той от небето ще се моли също за теб! Живите и мъртвите остават свързани въпреки смъртта.
Кураж! -
Поклон!!!
Вечна памет! -
...
-
Поклон!
-
Поклон!
-
Миличка,много е тъжен твоя стих и моя татко е при пвоя там далече някъде в безкрая.Прегръщам те мила приятелко моя сродна душа.
-
Поклон!
-
Поклон и от мен за твоя и моя баща!
Тебе тъй те стопи болестта,
че приличаш на вейчица слаба.
В двете сини очи-езера
и надеждата вече я няма.
И търкулва се тежка сълза
като камък в бездънната яма.
Твойте малки-големи деца
към небето крещят за пощада.
Но пощада не идва. Защо?
Ний по Господ ли хвърлихме камък
та занича зад черния свод
на Косача злокобния блясък?
Тя превита под тежкия кръст
пада, става и пак продължава,
а духът й смалил своя ръст,
сила черпи от где ли, не зная.
Майко моя, о татко любим
днес животът без жал ни разделя.
По пътека от тръни вървим
в тази наша последна неделя.
А тръбата тръби...Ето пак.
Ти живя на земята тъй кратко.
Хлопа тежка, злавеща врата....
Въздух...Моля ви! Въздух за татко..! -
;( ПОКЛОН!
-
ДА!...чува те...Много силно!Истинско!Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Трябва да продължим напред и заради тях!