Спомен за татко

Поэзия

2.8K 0 6

Тихо е в родния дом.

Вехто палто, бастун,

пожълтял прашен портрет

на напет господин, а в

сълзите - татко се връща.

Прегръща ме с обич голяма,

прокарва ръка по челото...

В селото няма по-гореща

от дланта му.

Свличам се в спомени,

тичам, говоря и не искам

да пусна тази обич огромна!

Не искам да съм сираче,

паяче в тишината,

скрежа в косите пазя -

от дъха му, босите стъпки

на прага искам да ме събуждат!

Не искам, но ръката на внука

прекъсна мечтата...

Трябва да го науча да

да обича кат тате -

хората, животните и земята!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Довереница (Дочка Василева)

Съпреживях!

2015-02-16T01:24:13+02:00
voda (Елица Ангелова)

Свиден спомен!
А думите - родени от сърцето...
Поклон пред паметта на родителите!

2015-02-15T19:11:07+02:00
Rimoza (Кръстина Тодорова)

"Не искам, но ръката на внука

прекъсна мечтата...

Трябва да го науча да

да обича кат тате -

хората, животните и земята!!!"
------------------------------------------------------------------
Силно въздействащ, оригинален стих, сътворен талантливо,
съдържа мъдро послание! Поздрави и от мен за прекрасната поетеса!

2015-02-15T11:30:08+02:00
vega666 (Младен Мисана)

"Не искам да съм сираче,
паяче в тишината..."

Страхотни редове! Цялото стихотворение е пропито от неизмерима болка
по бащата - свиден спомен в родната обител. Връзката баща - дъшеря е особено силна. Тук тя е предадена със завидна сила. Какво повече мога да кажа аз, освен да замълча.

Поздрав и поклон!

2015-02-15T11:05:44+02:00
stoyna (Стойна Димова)

Истинската синовна обич може да се сравнява сама с майчината любов.
Тя никога не си отива, а остава в сърцата ни и паралелно с внуците и правнуците я носим в себе си.Поздрав за творбата ти и по-ведър ден!

2015-02-15T09:35:11+02:00