14 feb 2015, 22:28

Спомен за татко 

  Poesía
2661 0 6
Тихо е в родния дом.
Вехто палто, бастун,
пожълтял прашен портрет
на напет господин, а в
сълзите - татко се връща.
Прегръща ме с обич голяма,
прокарва ръка по челото...
В селото няма по-гореща
от дланта му.
Свличам се в спомени,
тичам, говоря и не искам
да пусна тази обич огромна! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??