Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
Feb 14, 2015, 10:28 PM

Спомен за татко

  Poetry
2.8K 0 6

Тихо е в родния дом.

Вехто палто, бастун,

пожълтял прашен портрет

на напет господин,  а в

сълзите - татко се връща.

 

Прегръща ме с обич голяма,

прокарва ръка по челото...

В селото няма по-гореща

от дланта му.

Свличам се в спомени,

тичам, говоря и не искам

да пусна тази обич огромна!

 

Не искам да съм сираче,

паяче в тишината,

скрежа в косите пазя -

от дъха му, босите стъпки

на прага искам да ме събуждат!

 

Не искам, но ръката на внука

прекъсна мечтата...

Трябва да го науча да

да обича кат тате -

хората, животните и земята!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Съпреживях!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Свиден спомен!
    А думите - родени от сърцето...
    Поклон пред паметта на родителите!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    "Не искам, но ръката на внука

    прекъсна мечтата...

    Трябва да го науча да

    да обича кат тате -

    хората, животните и земята!!!"
    ------------------------------------------------------------------
    Силно въздействащ, оригинален стих, сътворен талантливо,
    съдържа мъдро послание! Поздрави и от мен за прекрасната поетеса!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    "Не искам да съм сираче,
    паяче в тишината..."

    Страхотни редове! Цялото стихотворение е пропито от неизмерима болка
    по бащата - свиден спомен в родната обител. Връзката баща - дъшеря е особено силна. Тук тя е предадена със завидна сила. Какво повече мога да кажа аз, освен да замълча.

    Поздрав и поклон!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Истинската синовна обич може да се сравнява сама с майчината любов.
    Тя никога не си отива, а остава в сърцата ни и паралелно с внуците и правнуците я носим в себе си.Поздрав за творбата ти и по-ведър ден!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0