Ve2666 (Василка Ябанджиева) Ve2666 (Василка Ябанджиева)
30 541
Feb 14, 2015, 10:28 PM

Спомен за татко

  Poetry
2.8K 0 6

Тихо е в родния дом.

Вехто палто, бастун,

пожълтял прашен портрет

на напет господин,  а в

сълзите - татко се връща.

 

Прегръща ме с обич голяма,

прокарва ръка по челото...

В селото няма по-гореща

от дланта му.

Свличам се в спомени,

тичам, говоря и не искам

да пусна тази обич огромна!

 

Не искам да съм сираче,

паяче в тишината,

скрежа в косите пазя -

от дъха му, босите стъпки

на прага искам да ме събуждат!

 

Не искам, но ръката на внука

прекъсна мечтата...

Трябва да го науча да

да обича кат тате -

хората, животните и земята!!!

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Василка Ябанджиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Съпреживях!
  • voda (Елица Ангелова)
    voda (Елица Ангелова)
    Свиден спомен!
    А думите - родени от сърцето...
    Поклон пред паметта на родителите!
  • Rimoza (Кръстина Тодорова)
    Rimoza (Кръстина Тодорова)
    "Не искам, но ръката на внука

    прекъсна мечтата...

    Трябва да го науча да

    да обича кат тате -

    хората, животните и земята!!!"
    ------------------------------------------------------------------
    Силно въздействащ, оригинален стих, сътворен талантливо,
    съдържа мъдро послание! Поздрави и от мен за прекрасната поетеса!
  • vega666 (Младен Мисана)
    vega666 (Младен Мисана)
    "Не искам да съм сираче,
    паяче в тишината..."

    Страхотни редове! Цялото стихотворение е пропито от неизмерима болка
    по бащата - свиден спомен в родната обител. Връзката баща - дъшеря е особено силна. Тук тя е предадена със завидна сила. Какво повече мога да кажа аз, освен да замълча.

    Поздрав и поклон!
  • stoyna (Стойна Димова)
    stoyna (Стойна Димова)
    Истинската синовна обич може да се сравнява сама с майчината любов.
    Тя никога не си отива, а остава в сърцата ни и паралелно с внуците и правнуците я носим в себе си.Поздрав за творбата ти и по-ведър ден!

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0