Спомен за татко

Feb 14, 2015, 10:28 PM

Poetry

2662 0 6

Тихо е в родния дом.
Вехто палто, бастун,
пожълтял прашен портрет
на напет господин, а в
сълзите - татко се връща.
Прегръща ме с обич голяма,
прокарва ръка по челото...
В селото няма по-гореща
от дланта му.
Свличам се в спомени,
тичам, говоря и не искам
да пусна тази обич огромна! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Спомен за татко

Want to read more?

Random works