30 июн. 2009 г., 16:39

Спомен за тях

767 0 0

Спомням си с болка в сърцето,

как разбрах за теб и нея.

И всяка вечер плаках до зори,

защото ви обичах,

а вие... сте ме лъгали.

 

Споменът ме мъчи до полуда,

и пак не мога да го разбера,

за тебе давах всичко,

а тя бе приятелка добра.

 

Но ето, че животът е коварен,

а приятелството е лъжа.

Сега, когато зная всичко,

давам ви пълна свобода.

 

И вече ти не липсваш ми,

а с нея не говоря.

Сега отивам си,

но знай, че пак съм твоя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бойка Миркова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...