30.06.2009 г., 16:39

Спомен за тях

766 0 0

Спомням си с болка в сърцето,

как разбрах за теб и нея.

И всяка вечер плаках до зори,

защото ви обичах,

а вие... сте ме лъгали.

 

Споменът ме мъчи до полуда,

и пак не мога да го разбера,

за тебе давах всичко,

а тя бе приятелка добра.

 

Но ето, че животът е коварен,

а приятелството е лъжа.

Сега, когато зная всичко,

давам ви пълна свобода.

 

И вече ти не липсваш ми,

а с нея не говоря.

Сега отивам си,

но знай, че пак съм твоя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Бойка Миркова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...