Jun 30, 2009, 4:39 PM

Спомен за тях 

  Poetry
553 0 0

Спомням си с болка в сърцето,

как разбрах за теб и нея.

И всяка вечер плаках до зори,

защото ви обичах,

а вие... сте ме лъгали.

 

Споменът ме мъчи до полуда,

и пак не мога да го разбера,

за тебе давах всичко,

а тя бе приятелка добра.

 

Но ето, че животът е коварен,

а приятелството е лъжа.

Сега, когато зная всичко,

давам ви пълна свобода.

 

И вече ти не липсваш ми,

а с нея не говоря.

Сега отивам си,

но знай, че пак съм твоя.

© Бойка Миркова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??