Спомен за училище
1.2K
1
0
Отиват си броените минути, ще тръгне всеки, своя път избрал.
Но ще се върнем някога смутени, пред спомена, внезапно оживял.
Ще се озърнем.
Всичко ще е тихо.
Чиновете празни ще мълчат.
Ще си стиснем длани, ще поседнем до късен нощен час, ще дойдат всички.
Само младостта единствено ще липсва между нас.
Не ще танцуваме, а ще разкажем за трудности, семейства и мечти.
Ще помълчим.
В очите може даже и топла влага в миг да заблести.
И в този миг, в бъдещето зрели, на миналото чест ще отдадем.
И този спомен, мил и нежен, завинаги ще отнесем!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Петрова Все права защищены
