8.11.2011 г., 13:32

Спомен за училище

1.2K 1 0

Отиват си броените минути, ще тръгне всеки, своя път избрал.

Но ще се върнем някога смутени, пред спомена, внезапно оживял.

Ще се озърнем.

Всичко ще е тихо.

Чиновете празни ще мълчат.

Ще си стиснем длани, ще поседнем до късен нощен час, ще дойдат всички.

Само младостта единствено ще липсва между нас.

Не ще танцуваме, а ще разкажем за трудности, семейства и мечти.

Ще помълчим.

В очите може даже и топла влага в миг да заблести.

И в този миг, в бъдещето зрели, на миналото чест ще отдадем.

И този спомен, мил и нежен, завинаги ще отнесем!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...