Спомен за училище

Отиват си броените минути, ще тръгне всеки, своя път избрал.

Но ще се върнем някога смутени, пред спомена, внезапно оживял.

Ще се озърнем.

Всичко ще е тихо.

Чиновете празни ще мълчат.

Ще си стиснем длани, ще поседнем до късен нощен час, ще дойдат всички.

Само младостта единствено ще липсва между нас.

Не ще танцуваме, а ще разкажем за трудности, семейства и мечти.

Ще помълчим.

В очите може даже и топла влага в миг да заблести.

И в този миг, в бъдещето зрели, на миналото чест ще отдадем.

И този спомен, мил и нежен, завинаги ще отнесем!!!