10 авг. 2013 г., 20:52

Спомени 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 25
1360 2 32
Oтключвам плахо спомена понякога,
от времето, когато теб те имаше.
Не помня дни и дати, помня лятото
с най-ненаситната любов преливащо.
И спускам котва миг преди потъване
(да знаеш само как морето мами...)
Днес приливът отдавна там заглъхнал е
(защо ми праща празни телеграми...?)
Кориците на миналото си разгръщам,
а после го прибирам в чекмедженце вляво,
препълнено с мълчания, в които се завръщаш.
Остават мигащи в мъглявината вяло ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Жанет Велкова Все права защищены

Предложения
  • Один приходит, другой уходит, мир меняется в лицо, один теряет, другой находит, и закрывается кольцо...
  • Пред мен един глагол навъсен, отмерващ ме с поглед мръсен, чупи пръсти нервно и припряно, сякаш ще з...
  • Бежать, сбежать по закоулкам памяти от себя, от всех, от воспоминаний. От жизни ждав чего-то, не дож...

Ещё произведения »