23 апр. 2013 г., 19:09  

Спомени

822 0 0

                                                        Спомени от миналото преживяно,

                                             запазени блестящи в моята душа,

                                             нежни звуци чувам като на пиано,

                                             щом запалите в сърцето ми свещта.

                                             Неочаквано ме посещавате вкъщи,

                                             когато остана в стаята усамотен,

                                             изливате си  чувствата могъщи,

                                             връхлитащи тъй бързо върху мен. 

                                             Носите радост, любов, щастие, тъга,

                                             но реални сега не може да станете

                                             и много надалече е от вас брега,

                                             на който ведри, свежи да застанете.

                                             От вашата нежност искам сега

                                             най-много да спомням аз радостта.

                                             

                                             

                                            

                                             

                                             

                                             

                                             

                                             

                                             


            ,

                                                        

                                                                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...