23 апр. 2013 г., 19:09  

Спомени

817 0 0

                                                        Спомени от миналото преживяно,

                                             запазени блестящи в моята душа,

                                             нежни звуци чувам като на пиано,

                                             щом запалите в сърцето ми свещта.

                                             Неочаквано ме посещавате вкъщи,

                                             когато остана в стаята усамотен,

                                             изливате си  чувствата могъщи,

                                             връхлитащи тъй бързо върху мен. 

                                             Носите радост, любов, щастие, тъга,

                                             но реални сега не може да станете

                                             и много надалече е от вас брега,

                                             на който ведри, свежи да застанете.

                                             От вашата нежност искам сега

                                             най-много да спомням аз радостта.

                                             

                                             

                                            

                                             

                                             

                                             

                                             

                                             

                                             


            ,

                                                        

                                                                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...