23 апр. 2013 г., 19:09  

Спомени

824 0 0

                                                        Спомени от миналото преживяно,

                                             запазени блестящи в моята душа,

                                             нежни звуци чувам като на пиано,

                                             щом запалите в сърцето ми свещта.

                                             Неочаквано ме посещавате вкъщи,

                                             когато остана в стаята усамотен,

                                             изливате си  чувствата могъщи,

                                             връхлитащи тъй бързо върху мен. 

                                             Носите радост, любов, щастие, тъга,

                                             но реални сега не може да станете

                                             и много надалече е от вас брега,

                                             на който ведри, свежи да застанете.

                                             От вашата нежност искам сега

                                             най-много да спомням аз радостта.

                                             

                                             

                                            

                                             

                                             

                                             

                                             

                                             

                                             


            ,

                                                        

                                                                               

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...