29 нояб. 2014 г., 20:00

Спомени

571 0 0

                        Спомени


Вървя назад в морето от спомени,

във тях се давя, не спирам, вървя.

Дъхът ми грабят и блъскат ме яростни- 

Болка! Любов! Тишина!

Вълни надигат се, повличат ме, губя се,

утихват, отиват си и връщат се пак.

Тъй бавно давят ме водите от спомени,

за да почувствам как силно горчат.

Понякога плашат ме, понякога радват ме,

усмихвам се бавно във мътна вода.

Затварят очите ми, отварят сърцето ми,

вълните заливат ме поглъщат ме в тях.

Назад се връщам в морето от спомени,

от теб да открия следа,

но теб те няма, за теб няма спомени,

от мойто море долових тишина.

Отнесен си някъде с вълните от спомени,

заровен дълбоко под тъмна вода.

И там ще останеш, пясък от спомени,

при теб ще се връщам, щом тръгвам натам.

Вървя назад в морето от спомени,

във тях се давя не спирам вървя,

и тебе търся в горчивите спомени,

за да си спомня как жива горях.





Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Петкова Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...