Nov 29, 2014, 8:00 PM

Спомени 

  Poetry » Love
422 0 0
Спомени
Вървя назад в морето от спомени,
във тях се давя, не спирам, вървя.
Дъхът ми грабят и блъскат ме яростни-
Болка! Любов! Тишина!
Вълни надигат се, повличат ме, губя се,
утихват, отиват си и връщат се пак.
Тъй бавно давят ме водите от спомени,
за да почувствам как силно горчат.
Понякога плашат ме, понякога радват ме,
усмихвам се бавно във мътна вода.
Затварят очите ми, отварят сърцето ми, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Петкова Димитрова All rights reserved.

Random works
: ??:??