29 nov 2014, 20:00

Спомени

575 0 0

                        Спомени


Вървя назад в морето от спомени,

във тях се давя, не спирам, вървя.

Дъхът ми грабят и блъскат ме яростни- 

Болка! Любов! Тишина!

Вълни надигат се, повличат ме, губя се,

утихват, отиват си и връщат се пак.

Тъй бавно давят ме водите от спомени,

за да почувствам как силно горчат.

Понякога плашат ме, понякога радват ме,

усмихвам се бавно във мътна вода.

Затварят очите ми, отварят сърцето ми,

вълните заливат ме поглъщат ме в тях.

Назад се връщам в морето от спомени,

от теб да открия следа,

но теб те няма, за теб няма спомени,

от мойто море долових тишина.

Отнесен си някъде с вълните от спомени,

заровен дълбоко под тъмна вода.

И там ще останеш, пясък от спомени,

при теб ще се връщам, щом тръгвам натам.

Вървя назад в морето от спомени,

във тях се давя не спирам вървя,

и тебе търся в горчивите спомени,

за да си спомня как жива горях.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Петкова Димитрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...