Спомени
Сред босия хлад, по алеи изстинали,
денят отшумява над морния злак.
Спомени, жалки, в минути изминали,...
изгубили пътя в двуличния мрак.
По нозете им капе кръв - хладнокръвие -
разкъсали белия, вечен покров.
Да носят, се клели, фалшиво примирие
в задгробния ад, над бездънния ров.
Трудно им беше - не преглътнаха болките.
Безплътни, се реят с нажежени криле.
Сцената свърши, изиграна от ролите -
над тях не остана дори късче небе!
Стоят приковани на черните кръстове.
По лицата се стичат бели сълзи!
Търкалят се мъртвите спомени, пръснати.
Над главите им - прах от самотни мечти.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Десислава Вълова Все права защищены
