Спомени

Oct 9, 2016, 4:49 PM

Poetry

553 0 8

Сред босия хлад, по алеи изстинали,
денят отшумява над морния злак.
Спомени, жалки, в минути изминали,...
изгубили пътя в двуличния мрак.

По нозете им капе кръв - хладнокръвие -
разкъсали белия, вечен покров.
Да носят, се клели, фалшиво примирие
в задгробния ад, над бездънния ров.

Трудно им беше - не преглътнаха болките.
Безплътни, се реят с нажежени криле.
Сцената свърши, изиграна от ролите -
над тях не остана дори късче небе!

Стоят приковани на черните кръстове.
По лицата се стичат бели сълзи!
Търкалят се мъртвите спомени, пръснати.
Над главите им - прах от самотни мечти.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

contessa (Светла Асенова)

2016-10-14T00:04:19+03:00

Песенно...
Ve2666 (Василка Ябанджиева)

2016-10-11T07:18:58+03:00

Ех, че хубаво!
tanq_mezeva (Таня Мезева)

2016-10-10T23:49:51+03:00

Прекрасно е! Браво!
vladetoned (Владислав Недялков)

2016-10-10T14:51:23+03:00

Наистина красива символика има твоята поезия, поздравления и от мен!
hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-10-10T13:12:18+03:00

Хей, вдигнахте ми настроението! Благодаря!
Putin (Владимир Владимирович)

2016-10-10T08:54:20+03:00

Много ми хареса, Деси! Браво!
hapka-kapka (Десислава Вълова)

2016-10-10T08:49:48+03:00

Много, много благодаря!
vega666 (Младен Мисана)

2016-10-09T22:40:35+03:00

Кой казва, че символизмът е изчерпан като направление в поезията?! Четейки това хубаво стихотворение осъзнавам, че той далеч не е изчерпан. Поздрав, Деси!