Отново спомних си за нас.
За миналите дни щастливи.
За нашата Любов...и в този час
усетих пориви игриви.
Опитвам се да те забравя
и спомените някак да изтрия
на времето ще се оставя
с надежда пак да има „Ние“.
По течението днес се нося.
Дните влачат се като река.
Животът покрай мен минава косо
От тебе Мила няма да се отрека.
София
02.12.2016 г.
© Владимир Владимирович Все права защищены