Отново спомних си за нас.
За миналите дни щастливи.
За нашата Любов...и в този час
усетих пориви игриви.
Опитвам се да те забравя
и спомените някак да изтрия
на времето ще се оставя
с надежда пак да има „Ние“.
По течението днес се нося.
Дните влачат се като река.
Животът покрай мен минава косо
От тебе Мила няма да се отрека.
София
02.12.2016 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...