Отново спомних си за нас.
За миналите дни щастливи.
За нашата Любов...и в този час
усетих пориви игриви.
Опитвам се да те забравя
и спомените някак да изтрия
на времето ще се оставя
с надежда пак да има „Ние“.
По течението днес се нося.
Дните влачат се като река.
Животът покрай мен минава косо
От тебе Мила няма да се отрека.
София
02.12.2016 г.
© Владимир Владимирович All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
...