Спомени, сладки и горчиви,

ах, спомени за минали дни,

спомени от вас как боли ме,

че времето толкова бързо лети.

Спомням си как с мама и татко играех,

как учих се да карам колело,

спомням си как никога не ругаех,

как всичко за мене беше добро.

Спомням си, но ето пораснах

и от спомените само горчи,

няма ги вече мама и татко,

няма ги вече светлите дни.

И когато приятели няма,

а на теб най-много ти тежи.

Ето във този момент 

от спомените най-много боли!